Патриотични игри
Шрифт:
— Едно. И една девета от второто — отговори Кати.
— Нима? — усмихна се в тъмното Евънс. — Чудесно! Предполагам, че това ще е един янки, който винаги ще бъде поне малко англичанин! Ние с Мойра имаме две, и двете са родени зад граница. Това е кулата „Байуърд“.
— Това все подвижни мостове ли са? — попита Джек.
— Да. Лъвската и Средната кула по същество са острови с двадесетина фута смрадлива вода около тях. Ще забележите, че пътеката в имота прави десен завой под прав ъгъл. Целта на всичко това, разбира се, е да се усложни животът на момчетата с тарана.
Джек
— Значи никой не е успял да превземе това място?
Евънс поклати глава.
— Никога не е имало сериозни опити за това, а и аз не бих искал да опитвам дори и днес.
— Да — съгласи се Райън. — Притеснявате ли се, че някой може да дойде и да бомбардира мястото?
— Със съжаление признавам, че такова нещо се е случило преди десет години в Бялата кула. Терористи. Сега охраната е по-добра — отговори Евънс. Освен пазачите доброволци имаше и войници като тези, които Райън беше срещнал на пътя към двореца — със същите червени туники и шапки от мечешка кожа и носеха същия вид съвременна пушка. Контрастът със старовремската униформа на Евънс беше доста странен, но, изглежда, никой не се впечатляваше.
— Разбира се, вие знаете, че тази крепост е служила за много различни цели през годините. През Втората световна война е била затвор. Рудолф Хес е бил държан тук. А знаете ли коя е първата английска кралица, екзекутирана на това място?
— Ан Болейн?
— Много добре. Преподават ли история на Англия в Америка? — попита Евънс.
— „Театърът на шедьоврите“ — обясни Кати. — Гледах телевизионното предаване.
— Е, в такъв случай знаете, че всички вътрешни екзекуции са били изпълнявани с брадва освен нейната. Крал Хенрих специално е докарал екзекутор от Франция, който използвал сабя вместо брадва.
— Не е искал да я боли ли? — попита Кати. — Колко мило от негова страна.
— Да. Грижовен е бил, нали? А това е Вратата на шивачите. Може да ви се стори интересно първоначалното й име — Уотъргейт.
Райън се усмихна:
— И вие сте късметлии, а?
— Разбира се. През тази врата са извеждани затворниците с лодка, за да бъдат откарани в Уестминстър на съд.
— А след това са ги връщали отново тук, за да ги подстрижат?
— Само истински важните. Тези екзекуции — те са били вътрешни, не за обществото — са били провеждани на зелената поляна пред кулата. Публичните екзекуции са били на други места. — Евънс ги преведе през Кървавата врата, след като обясни историята й. Райън се чудеше дали някой е написал историята на това място и ако е така, колко тома има тази книга.
Зелената поляна пред кулата изглеждаше твърде приятна, за да бъде място на екзекуции. Дори знаците, които указваха да не се гази по тревата, съдържаха думичката моля. Двете й страни бяха оградени е къщи, естествено в стил от епохата на Тюдорите, а в северната част беше бесилката за екзекуциите на хора от висшето общество. Евънс обясни цялата процедура, при която освен всичко друго екзекутираният е трябвало да плаща на палача е надеждата, че той ще свърши добра работа.
— Последната жена, екзекутирана тук — продължи Евънс, е Джейн,
— Какво е направила? — попита Кати.
— Какво ли не е направила? Не е казала на крал Хенрих VIII, че съпругата му, Катрин Хауърд, е имала връзки от любовен характер с друг — деликатно отговори Евънс.
— Това е бил наистина исторически момент — засмя се Джек. — Последният път, когато са екзекутирали жена за това, че си е държала устата затворена.
Кати се усмихна на съпруга си:
— Джек, да не искаш да ти счупя и другата ръка?
— Ами какво ще каже Сали?
— Тя ще разбере — увери го жена му.
— Сержант, не е ли учудваща женската солидарност?
— Оцелях тридесет и една години като професионален войник, защото не бях толкова глупав да се забърквам в семейни спорове — разумно отговори Евънс.
„Губя“ — каза си Райън. Останалата част от обиколката продължи около двадесет минути. Пазачът ги поведе надолу, покрай Бялата кула, след това към една зона, оградена с въжета и забранена за външни лица. След миг Райън и съпругата му се озоваха на мястото, заради което хората кандидатстваха за тази работа.
Пазачите бяха основали своя малка кръчма, скрита в каменната зидария от XIV век. По стените висяха плочки от всеки полк в английската армия, а вероятно и подаръци от много други. Евънс ги предаде на друг човек. Дан Мъри се появи с чаша в ръка.
— Джек, Кати, това е Боб Холстън.
— Вероятно сте жадни — каза човекът.
— Можете да ме убедите да изпия една бира — призна си Джек. — Кати?
— Нещо безалкохолно.
— Сигурна ли сте? — попита Холстън.
— Не съм борец за трезвеност. Просто не пия, когато съм бременна — обясни Кати.
— Честито! — Холстън направи две крачки към бара и се върна с халба бира за Джек и нещо, наподобяващо питие е джинджифил, за Кати. — За ваше здраве и за здравето на бебето!
Лицето на Кати грейна. Джек мислеше за онова особено излъчване, което имаха бременните жени. Жена му вече не беше просто красива. Тя грееше. Запита се дали само той го вижда.
— Разбирам, че сте лекар?
— Офталмолог съм.
— А вие преподавате история, сър?
— Да. Дори си нося работа тук.
— Правилно. Тук сме тридесет и девет души. Ние сме церемониалните гвардейци на кралицата. Поканихме ви, за да ви благодарим за това, че свършихте нашата работа, и за да се присъедините към една наша малка церемония, която извършваме всяка нощ.
— От 1240 година — каза Мъри.
— От 1240 година ли? — попита Кати.
— Да. Това не е измислено за туристите. Това е нещо истинско — обясни Мъри. — Така ли е, Боб?
— Точно така. Когато заключим вратите за през нощта, това място става най-безопасното в цяла Англия.
— Мога да повярвам. — Джек гаврътна половината от бирата си. — И ако се промъкнат покрай онези момчета отвън, ще трябва да си имат работа с вас.
— Да. Един-двама от нас могат да си припомнят основните си умения. Аз бях в първоначалните сили за сигурност, играех си на гоненица с Ромел* в Западната пустиня. Ужасно място е пустинята. Остави ме с вечна жажда.