Патриотични игри
Шрифт:
— Предположение от ваша страна — прекъсна го Аткинсън. — Сякаш какво? Може да е било нещо друго. Какво? Как можете да знаете какво прави там? Не сте го видели да излиза от колата, която по-късно се измъкна. Спокойно може да е бил пешеходец, бягащ, за да се скрие, както и вие, нали?
Очакваше се Джек да бъде изненадан от въпроса.
— Предположение ли, сър? Не, аз бих го нарекъл преценка. Ако той е бягал, за да се скрие, както предполагате, би трябвало да идва от другата страна на улицата. Съмнявам се, че някой е могъл да реагира толкова бързо и да постъпи по този начин. Да оставим
— Отново изводи, сър Джон — каза Аткинсън като упорито дете.
— Сър, зададохте ми въпрос и се опитах да ви отговоря, обяснявайки мотивите за постъпката си.
— И вие очаквате да повярваме, че всичко това е минало през ума ви само за няколко кратки секунди? — Аткинсън отново се обърна към съдебните заседатели.
— Да, сър — убедено отговори Райън. — Това е всичко, което мога да кажа. Така е.
— Предполагам, не ви е известно, че клиентът ми не е бил арестуван никога, пито обвиняван в престъпление.
— Следователно му е за първи път.
— Съдебните заседатели ще решават това сряза го адвокатът. — Вие не видяхте той да изстрелва нито един куршум, нали?
— Не, сър, по автоматичният му пистолет имаше пълнител за осем патрона, а в него имаше само три. Когато изстрелях третия куршум, пистолетът беше празен.
— Е, и какво от това? Някой друг може да е стрелял с пистолета. Вие не сте го видели да стреля, нали?
— Не, сър.
— Значи може някой от колата да го е изпуснал. Моят клиент може да го е взел и, повтарям, да е правил същото, което и вие — всичко това може да е точно така но вие не го знаете, нали?
— Не мога да твърдя неща, които не зная, сър. Но аз видях улицата, колите и останалите пешеходци. Ако клиентът ви е правел това, което вие казвате, откъде се е появил?
— Точно това искам да кажа. Не знаете, нали? — отсече Аткинсън.
— Когато видях клиента ви, сър, той идваше откъм спрялата кола — Райън посочи модела на масата с веществените доказателства. — Не е възможно той да е дошъл от тротоара, да е вдигнал пистолета и след това да се е появил там, където аз го видях, освен ако не е спринтьор от олимпийска класа.
— Е, това няма как да узнаем — вие си го измисляте. Реагирали сте прибързано, пали? Реагирахте така, както са ви учили в морската пехота на САЩ, без да спрете, за да прецените ситуацията. Хвърлили сте се в престрелката съвсем безотговорно, нападнали сте клиента ми и сте го повалили в безсъзнание, след което сте се опитали да го убиете.
— Не, сър, не съм опитвал да убия клиента ви. Вече…
— В такъв случай защо стреляхте в безпомощен човек, изпаднал в безсъзнание?
— Милорд — изправи се прокурорът Ричардс, — вече сме задавали този въпрос.
— Свидетелят може да отговори още веднъж — напевно каза съдията Уийлър. Не можеше да се каже, че делото е нечестно.
— Сър, аз не знаех,
— Сигурен съм, че това са казали и в Ми Ли*.
[* Село в Южен Виетнам, където през 1968 г, американските войски са избили над 100 цивилни граждани. — Б.пр.]
— Това не са били морски пехотинци, мистър Аткинсън — рязко отговори Райън.
Адвокатът се усмихна на Джек.
— Предполагам, че вашите хора са били обучени да си затварят устата. Разбира се, може би самият вие сте били обучен така…
— Не, сър, не съм. — „Той те ядосва, Джек.“ Райън извади кърпичката си и отново издуха носа си. Двете дълбоки вдишвания му помогнаха. — Извинете ме, сър, но се боя, че от времето тук се простудих. Това, което току-що казахте, че морската пехота обучава хората си за такива неща, вестниците щяха отдавна да са го написали на първите си страници. Не, да оставим настрана въпроса за морала, но и армията имат много по-добро чувство за връзките е обществеността, мистър Аткинсън.
— Точно така — вдигна рамене адвокатът. — А какво ще кажете за Централното разузнавателно управление?
— Моля?
— Какво ще кажете за статиите в пресата, че работите за ЦРУ?
— Сър, заплата от правителството на САЩ съм получавал само от военноморските сили — отговори Джек, като много внимателно подбираше думите си. — Парите идваха от военноморските сили най-напред за това, че бях морски пехотинец, а сега съм преподавател във Военноморската академия на САЩ. Никога не съм бил на работа в друга държавна институция. Точка.
— Значи не сте агент на ЦРУ? Напомням ви, че сте положили клетва.
— Не, сър. Не съм и никога не съм бил агент — освен ако не смятаме това, че съм агент на борсата. Не работя за ЦРУ.
— Ами статиите във вестниците?
— Боя се, че ще трябва да питате репортерите. Не зная откъде идват всичките тези неща. Аз преподавам история. Канцеларията ми се намира в Лийхи хол, във Военноморската академия. Това е доста далеч от Ленгли.
— Ленгли? Значи знаете къде се намира ЦРУ?
— Да, сър. Знае се, че съм чел лекция там. Същата, която бях изнесъл месец преди това във Военноморския колеж в Нюпорт, Роуд Айлънд. В нея се разглеждаше характерът на вземането на тактически решения. Никога не съм работил за ЦРУ, но веднъж съм изнасял лекция там. Може би оттам са тръгнали всички статии.
— Мисля, че лъжете, сър Джон — отбеляза Аткинсън.
„Не съвсем, Чарли.“
— Не мога да ви разубедя, сър. Мога само да отговоря вярно на въпросите ви.
— И никога не сте писали официален доклад до правителството, озаглавен „Агенти и агенции?“
Райън не реагира. „Откъде се добра до тези данни, Чарли?“ Отговори много внимателно на този въпрос:
— Сър, миналата година — миналото лято, в края на учебната година — бях поканен за консултант по договор във фирма, която работи за правителството — „Майтър корпорейшън“. Бях нает временно по договор за консултантска работа с правителството на САЩ. Ставаше въпрос за поверителна дейност, но е очевидно, че тя няма отношение към настоящия случай.