Патриотични игри

Клэнси Том

— Очевидно ли? Защо не разрешите на журито да прецени това?

— Мистър Аткинсън — уморено запита съдията, — може би правите намек на съда, че работата, е която е бил натоварен свидетелят, има пряка връзка е настоящия случай?

— Мисля, че е желателно да установим това, милорд. Убеден съм, че свидетелят заблуждава съда.

— Много добре. — Съдията се обърна: — Доктор Райън, дали работата, с която бяхте ангажиран, е имала нещо общо е убийството в Лондонското сити или с някое лице, свързано със случая?

— Не, сър.

— Сигурен ли сте?

— Да, сър.

— Били

ли сте служител и служите ли сега на някоя разузнавателна агенция на американското правителство?

— Ако изключим морската пехота, сър, не.

— Припомням ви клетвата, че казвате само истината. Цялата, пълна истина. Заблуждавали ли сте съда по някакъв начин, доктор Райън?

— Не, сър. Съвсем не.

— Благодаря ви, доктор Райън. Вярвам, че сега този въпрос е решен. — Съдията Уийлър отново се извъртя надясно. — Следващия въпрос, мистър Аткинсън.

Райън си помисли, че адвокатът сигурно е разгневен от това, но не го показва. Питаше се дали някой не е инструктирал съдията.

— Казвате, че простреляхте клиента ми с надеждата той повече да не стане?

Ричардс се изправи:

— Милорд, свидетелят вече…

— Ако негово благородие позволи да задам следващия въпрос, нещата ще станат по-ясни — плавно го прекъсна Аткинсън.

— Продължавайте.

— Доктор Райън, казахте, че сте простреляли клиента ми е надеждата, че той няма да стане. Дали в морската пехота на САЩ учат хората да стрелят, за да обездвижват или за да убиват?

— За да убиват, сър.

— И следователно ни казвате, че сте действали в разрез с това, за което сте били обучен?

— Да, сър. Съвсем ясно е, че не се намирах на бойно поле. Намирах се на улица в населено място. Не ми е минавало през ума да убивам клиента ви. „Ще ми се да го бях сторил. Сега може би нямаше да съм тук“ — помисли си Райън, като се питаше дали наистина мисли така.

— Значи там, на улицата, действахте така, както са ви учили, а миг след това пренебрегнахте обучението си? Смятате ли, че е възможно всички ние тук да повярваме в това?

Аткинсън най-после беше успял да обърка Райън. Нямаше никаква представа накъде биеше адвокатът.

— Не съм разсъждавал така за това, но да, прав сте — призна Джек. — Така стана.

— И след, това пропълзяхте до края на колата, видяхте втория човек, когото бяхте забелязали и по-рано, и вместо да се опитате да го обезвредите, вие го убихте без предупреждение. В този случай ясно се вижда, че отново сте се върнали към обучението си в морската пехота и сте стреляли, за да убивате. Не считате ли това за непостоянство?

Джек поклати глава.

— Съвсем не. Във всеки случай аз съм използвал силата, която ми с била необходима да… е, силата, която съм преценил, че е необходима.

— Мисля, че грешите, сър Джон. Мисля, че от начало до край сте реагирали като буен офицер от морската пехота на Съединените щати. Втурнали сте се в ситуация, която не сте разбирали напълно, нападнали сте невинен човек, а след това сте се опитали да го убиете, докато той е лежал на улицата безпомощен в безсъзнание. След това хладнокръвно сте убили друг човек, без да помислите за възможността да го обезоръжите. Тогава не знаехте, както не знаете и сега, какво точно е ставало, нали?

— Не, сър. Не вярвам, че е било точно така. Какво е трябвало да сторя с втория човек?

Аткинсън видя пролука и я използва:

— Вие току-що казахте на съда, че само сте искали да обездвижите моя клиент, а всъщност сте се опитали да го убиете. Как мислите, че ще повярваме на това, когато следващата ви постъпка не е имала нищо общо с такова мирно намерение?

— Сър, когато видях Маккори, втория стрелец, той държеше в ръцете си щурмови автомат „Калашников“. Да излезе човек срещу автомат с пистолет…

— Но тогава видяхте, че той не държи автомата, нали?

— Да, сър, това е вярно. Ако все още го държеше, не зная, може би нямаше да се покажа до колата. Може би щях да го застрелям прикрит, искам да кажа, че щях да бъда зад колата.

— А, разбирам! — възкликна Аткинсън. — Вместо това решихте да излезете и да убиете човека като каубой. — Ръцете му се вдигнаха във въздуха. — Додж сити* на пътя към двореца!

[* Град от уестърните, известен с безразборната стрелба на героите. — Б.пр.]

— Хайде вие ми кажете, какво трябваше да направя? — раздразнен попита Джек.

— Като човек, способен с първия изстрел да улучи сърцето, защо не стреляхте в ръката му, за да избиете пистолета, сър Джон?

— О, разбирам. — Аткинсън току-що беше допуснал грешка. — Ще ми се да решите точно какво искате.

— Какво? — Адвокатът беше изненадан.

— Мистър Аткинсън, преди малко казахте, че съм се опитал да убия вашия клиент. Намирах се на една ръка разстояние, но не го убих. Значи съм слаб стрелец. Но смятате, че мога да улуча човек в ръката от пет-шест метра разстояние. Тези неща не стават така, сър. Аз или съм добър стрелец, или лош, но не и двете. Освен това да се стреля в ръка, за да се избие пистолет, става само във филмите. Там положителният герой може да направи това, но в телевизията, не и в истинския живот. С пистолет човек се цели в центъра на мишената. Това направих и аз. Показах се зад колата, за да мога да стрелям по-добре, и се прицелих. Не мога да кажа със сигурност, но ако Маккори не беше обърнал пистолета си към мен, вероятно нямаше да стрелям. Само че той се обърна и стреля, както можете да забележите от рамото ми, и аз отговорих на стрелбата. Вярно е, че можеше да постъпя малко по-различно. За съжаление не го направих. Имах… нямах много време да предприема нещо. Направих каквото можах. Съжалявам, че убих човека, но това беше по негова вина. Той видя, че съм го взел на прицел, но се обърна и стреля — и стреля първи, сър.

— Но вие не казахте нито една дума, нали?

— Не, мисля, че не — призна Джек.

— Не ви ли се иска да бяхте постъпили другояче?

— Мистър Аткинсън, ако от това ще се почувствате по-добре, ще ви кажа, че през изминалите четири седмици съм обмислял всичко отново и отново. Ако имах повече време за размисъл, вероятно щях да постъпя по друг начин. Но не зная дали щях да сторя това, защото нямах време. — Джек млъкна. — Предполагам, че най-добре щеше да бъде всичко това изобщо да не се беше случвало. Но причината не е в мен. Той го направи. — И Джек си позволи отново да погледне към Милър.