Приключения в гората
Шрифт:
„Нима ще изоставим Бора в страшната минута? — насмалко да извика Паякът. — О-о, не! — зашава развълнуван той. — Проклет да бъда, ако аз не вдигна всичко живо в защита на дървото!“
Тези разсъждения и размишления протекоха светкавично, за миг, между втория и третия удар на топора. Четвъртият удар когато се чу, решението беше взето и приведено в действие: зарязал жертвата си, Паякът се покатери бързо до върха на близкото дърво, върза на върха му жичка и със страшна ловкост започна да я развива към съседните дървета. При петия и шестия удар на брадвата жичката на тоя горски телеграф оплете цялата гора.
Не закъсня и телеграфистът — дебелоклюнестият Кълвач. Току-що разбуден от топора, той изскокна от хралупата си и зачука сигнала „тревога“: „Ту-ту-ту, ту-ту-ту-ту-ту-ту-ту…“
Сойката чу сигнала едновременно с ударите на топора и закрещя: „Брадва-а, брад-ва-а, брад-ва-а!“ Тоя див, отчаян крясък прелетя над цялата гора и достигна до всичките скривалища, гнезда и хралупи. Задрямалите птици подскочиха и плеснаха с криле, дигнаха се и закръжиха в небето.
При думицата „брадва“ катериците наостриха уши:
— Брадва ли? — И си припомниха те старата, изсечена гора, където живяха, преди да се преселят тука. Съборените хралупи, смъртта на стотиците бездомни катерици и паническото бягство на спасените. „По-добре ние всички да видим смъртта, преди да е настъпила смъртта на гората! — помислиха си катериците. — Защото какво е катерицата, ако няма на какво да се катери? Та тя просто няма да е катерица, а плъх обикновен! Къртица, която трябва да се крие под земята! Да, смъртта е хиляди пъти по-мила от съдбата на една къртица, която не знае какво славно нещо е просторът и виделината на деня!“
— Смърт! — извикаха катериците. — По-добре нашата смърт!…
И мравките прекратиха трудолюбивите си занимания, войните, строежите и обявиха „сбор“ на целия мравуняк.
Щом всички мравки се събраха в тронната зала, престарялата царица-майка стана и тихо попита:
— Брадва ли? Добре ли чух?
Всички потвърдиха:
— Брадва! Брадва! Ето… лаят й се чува!
— Лошо! — рече старата Мравка след кратко мълчание. — Защото в мравешките летописи е записано: „Няма горски мравки без гора“, а най-страшна за гората е човешката брадва!
— Но какво да правим, майко? Записано ли е? — попитаха единогласно разтревожените мравки.
— Въоръжете се и защищавайте гората, защото тя е мравешкият свят! По-добре е да ви застигне войнишката смърт, отколкото смъртта на жалките изгнаници!…
В същата зала, на същата минута започна военният съвет на мравешките пълководци с точка първа и единствена: „Военна защита на Бора.“
Докато съветът заседаваше, крясъците „брад-ва-а, брадва-а“ стигнаха и най-затънтените гъсталаци на гората, до ушите на дивите свине.
— Брадва ли? — Водачът на стадото старият Глиган изтърва току-що захапаната луковица и наежил козината на гърба си, силно изгрухтя:
— Сега я втасахме!
Стадото мълчеше в очакване, заслушано в птичата олелия, а Глиганът, нали е глиган и невъздържан, започна да ругае:
— Побеля ми четината от топора на неразбраните хора, дето разредяват тъмната гора и ни откриват за очите на ловците! Нима искат да унищожат дивото ни и свободно племе! Да ни натикат в кочините при питомните свини?
— По-добре е да загинем! — заквичаха развълнувани прасетата.
— Да загинем ли? — грухна разлютеният Глиган. — Гледай ги ти, колко им е лесно да загинат! А защо ви са тия свински зурли и защо се наричате „диви“? Кажете де, защо?
Отговорът на прасетата не се чу, защото Сойката отново прелетя, писна и крясъците „брадва-а, брадва“ заглушиха всичко. Не заглушиха само брадвените удари, които идваха от Остра чука, за да внесат още повече тревога в тревогата…
Ще запитате може би: „Не преувеличаваха ли горските животни опасността? Може ли една-единствена брадва да застрашава цялата гора?“
Вгледайте се в гората и сами ще видите, че всяко дърво е щит за другите дървета. Залостена врата, в която вятърът се блъска, търсейки пролука, за да се промъкне в крепостта. Падне ли едно дърво, отваря се една врата. А знайно е, че има ли една отворена врата, крепостта е в опасност: вятърът нахлува в гората и събаря лесно другите дървета. Тъй че една брадва в съюз с вятъра е нещо страшно.
Ето защо дивите животни тъй се разтревожиха.
Ето защо, забравили своите различия и разноезичия, животните се събраха бързо и Паякът с две-три думи обясни защо им е нужен съюз и защо трябва да се защити гората. Мравката се съгласи и като знаеше колко Паякът е умен, предложи той да бъде съюзен генерал.
— Протестирам! — ревна Мечката. — Когато няма в гората лъв, като най-силна и страшна аз замествам царя Лъв. А може ли един заместник-цар да се бие под командата на някакъв си паяк?
Паякът стана и се поклони учтиво:
— Бъди ни генерал тогава и води ни! Аз за генералски еполети не ламтя!…
— Ще ви водя, но не съм обядвала! — отговори Мечката.
— Докато ти обядваш, Мецо, дървото ще бъде отсечено! — забеляза Катерицата.
— Добре, кажете: какво да направя? — попита Мечката.
— Само едно — каза Паякът, — да прогониш човека от дървото!
— Но това значи да го нападна! — стъписа се Мечката.
— Точно така! — викнаха животните.
— Ама вие знаете ли — изправи се Мечката, — че има постановление всяка мечка, която нападне човек или добиче, да се обявява за мечка стръвница и да се застрелва от ловците? Как мога да нападна аз човек?
— Можеш да го уплашиш само! — подхвърли някой, без да се покаже.
— Подплаши го, подплаши го! — закрещяха всички.