Приключения в гората
Шрифт:
Мечката размисли и рече:
— Добре, но ако предварително се каже на човека, че не го нападам, а го плаша. Инак може…
Тогава скочи Глиганът:
— Ненапразно са ти рекли „баба“! — викна той. — Да, да, ти си една страхлива баба, а не заместник-Лъв. Върви да се подмазваш на ловците, а ние ще си намерим друг храбрец!
— Ето Вълка! — обади се Катерицата. — Той може да ухапе човека, тъй че никога да не припари в гората…
— Да, да, Вълкът!
— Вълкът, Вълкът! — подкрепиха и други.
— Сам аз никога не нападам! Аз нападам само в глутница! — безстрастно отговори Вълкът и се прозя…
— Добре де, събери си глутницата! — предложи Паякът. — И то веднага, защото оня, както чувате, не е престанал да сече!
— Глутниците се събират, както е известно, в началото на ноември — каза Вълкът.
— Но дотогава Борът триста пъти ще бъде отсечен! — рече Глиганът. — Чувате ли как горе се кикоти вятърът?
Врявата замлъкна и всички чуха не само брадвения лай, а и злорадия вой на Дърволома, който се кискаше и викаше:
— Гледайте всички как ще прекатуря Бора и треперете!… Как ще полети из урвата и ще се разчупи на парчета. И треперете! Гледайте, роби и страхливци!… И треперете!
— Чувате ли? — повтори Глиганът.
— Е-е, какво, като чувам? — озъби се Вълкът. — Хапе ли се вятър, а! Хапе ли се вятър?
— Аз винаги съм знаел, че ти си страхливец и подлец — рече уж спокойно Глиганът и окото му засвятка диво… — Ти хапеш, но само беззащитните овце…
— Внимавай какво говориш, ей, ще те ухапя! — озъби се Вълкът и белите му зъби блеснаха като ками. — Като ти щракна два зъба по врата, ще видиш ти!…
— Ти хапеш глиганите, но само под опашката! — развика се Глиганът и насочи двата си глигански зъба към наежения Вълк. — Хайде щракни със зъбите. Щракни де, подлецо!…
Настъпи шум и смут.
— Стойте, безумни! — изправи се Паякът между Вълка и Глигана. — Спомнете си, че всяка загубена минута приближава гибелта на Бора!
— Нека образуваме съвет на умните животни и Паякът да бъде наш генерал — предложи Мравката.
Пилци, катерици, таралежи и къртици извикаха в хор:
— Съгласни сме, съгласни сме!
— Вървете по дяволите — изръмжа Вълкът, подви си опашката и изчезна в гъсталака.
— Хайде, че искам да мета! — изръмжа обидената Мечка, като искаше да каже „Вървете си!“, и животните побързаха да излязат от мечата дупка.
Когато умните животни се намериха навън, Глиганът застана мирно и козирува на Паяка с крак:
— Свинската дивизия ви слуша, генерале. Заповядайте!
— Сто хиляди мравки слушат заповедите на Паяка! — обади се и Мравката.
— Катериците са готови да умрат и в огъня, ако Паякът им заповяда!
— И ние сме готови, и ние сме готови — обадиха се птици, таралежи и къртици. — Готови сме и ние!
— Благодаря ви! — рече кратко Паякът. — А сега всички по местата си, бего-ом! И очаквайте заповедите по телеграфа! — След това, хванал се за едно перце от Кълвачовата шия, Паякът изкомандва на Кълвача:
— Бързо в щаба!
Щом се намериха в щаба, залетяха заповеди наляво и надясно. Всички паяци бяха обявени за свързочници. Трябваше да поддържат в изправност телеграфните жици. Орелът беше назначен за наблюдател със задача да патрулира над гората и щом забележи, че колибаринът от Плетвар бяга от върха, да кимне с крилете три пъти подред.
Свинете трябваше да приближат до Остра чука под прикритието на гората и да чакат. Подобно нареждане получиха и катериците. Заповядано беше пет работнически полка мравки веднага да се отправят към ранената борика заедно с дружина войници. Всички горски пилета с яки човки трябваше да образуват едно въздушно ято и да чакат нова заповед в сянката на близкия букак. Сойката трябваше да продължава службата на сигналист, а Кълвачът да бъде специалист по телеграфа.
А по-нататък? Преди всичко трябваше да се прогони човекът с топора.
Но как? Генералът имаше готови планове и в тая насока.
— Повикайте осите! — заповяда той на Кълвача.
— Осите, осите, осите! — повика телеграфистът.
— Чуваме! — обадиха се те.
И се започна следният разговор между генерала и дивите оси:
Генералът:
— Незабавно формирайте ято и забийте жилката си в лицето и ръцете на човека с топора.
Телеграфната жица затрепера и се чу страшно бръмчене и след това разсърден глас:
— Осите не желаят да те слушат.
— Защо? — попита Паякът.
— Защото ти убиваш нашите братовчеди — мухите!
— Но какво общо имат мръсните мухи с храбреци като вас? — поласка ги Паякът с надежда да ги спечели.
— Това, че имат крила, както и ние.
— Но крила има и Врабчето, братовчед ли ви е то? Крила имат и щурците! — кипеше Паякът от възмущение.
Мълчание. След това нов въпрос откъм страната на осите:
— Защо трябва да нападнем човека с топора?
— Защото трябва да спасим Бора…
— Какво общо имаме ние с Бора?
— Това, че живеете в хралупи! — обясняваше търпеливо Паякът. — А хралупите се намират в дървета като Бора. Значи, отсекат ли Бора, ще отидат по дяволите и вашите хралупи!
Ново мълчание.
— Братовчеди сме, да! И с щурците, и с врабците!… И с пчелите! — долетя след туй ни в клин, ни в ръкав отговорът на осите.
— Ах, глупакът аз! — плесна се Паякът по челото. — Докато има на света разумни същества като пчелите, седнал съм да водя преговори с диваци.
И заповяда на Кълвача: