Затворник по рождение

Арчър Джефри

— Ами Бет? — не спираше Дани. — Ще й дадат ли втори шанс?

— Не. Съдиите вече са прочели показанията й в протоколите от делото и няма да искат да ги чуят отново. — Освен това Алекс го увери, че е изчел много подробно основанията на съдията от първото дело и не е открил никакви данни за предубеденост от негова страна, за да поиска повторно гледане на делото. — Истината е, че всичко зависи от записа.

— Какво ще кажеш за Големия Ал?

Алекс сподели с довереника си, че е мислил за варианта Албърт Кран да бъде призован за свидетел, но решил,

че това по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.

— Но той е верен приятел — рече Дани.

— С криминално минало.

Точно в десет тримата съдии влязоха в съдебната зала. Всички се изправиха и наведоха глави, докато чакаха те да се настанят на своя подиум. В очите на Дани двамата мъже и жената, които държаха съдбата му в ръцете си, бяха някакви смътни фигури с къси перуки и дълги до земята черни тоги, които скриваха цивилните им дрехи.

Алекс Редмейн постави папката с материалите си на невисоката поставка пред себе си. Бе обяснил на Дани, че ще стои сам на предна позиция, тъй като прокурорът не е длъжен да присъства по време на делото за обжалване. На Дани господин Арнолд Пиърсън определено нямаше да му липсва.

Щом съдебният състав зае местата си, съдия Браун покани господин Редмейн да започне изложението си.

Алекс направи стегнат преглед на историята, като при всяка възможност намекваше за съмненията си. За съжаление от израженията на съдиите личеше, че успехът му не е голям. Председателят на състава, съдия Браун, го прекъсна няколко пъти с въпроса има ли нови доказателства по делото, които могат да бъдат представени, напомняйки, че и той, и колегите му са добре запознати с протоколите от заседанията на първото дело.

След около час Алекс се предаде.

— Уверявам ви, Ваша Светлост, че имам намерение да предоставя на вниманието ви нови доказателства.

— Аз пък ви уверявам, господин Редмейн, че ние с нетърпение очакваме да ги чуем — отвърна съдията.

Алекс пое дълбоко дъх, прелисти поредна страница в папката пред себе си и продължи:

— Разполагаме със запис, който бих искал да чуете и да вземете предвид. Това е разговор между господин Тоби Мортимър, един от известните ви Мускетари, присъствал в „Дънлоп Армс“ във въпросната нощ, но не бе разположен по време на първото дело. — Дани затаи дъх, когато видя Алекс да изважда малкия касетофон. Адвокатът тъкмо се канеше да натисне копчето за прослушване, когато съдия Браун се наведе над широкото бюро и каза:

— Един момент, господин Редмейн.

Дани усети, че целият потреперва, когато тримата съдии сведоха глави и започнаха да обсъждат нещо. Мина време, преди председателят на състава да зададе на Алекс въпрос, който адвокатът без съмнение очакваше:

— Господин Мортимър ще се яви ли да свидетелства?

— Не, Ваша Светлост, но записът ще покаже, че…

— Защо няма да се яви в съда, господин Редмейн? Все още ли е неразположен?

— За съжаление той почина съвсем наскоро.

— Може ли да попитам

каква е причината за смъртта му?

Алекс изруга мислено. Съдията Браун чудесно знаеше каква е причината за смъртта на Мортимър, но държеше всичко да бъде записано в протокола.

— Почина след свръхдоза хероин.

— Беше ли регистриран преди това като наркоман?

— Да, Ваша Светлост, но за щастие записът е направен в момент на ремисия.

— Вероятно ще призовете лекар, който да го докаже.

— За съжаление — не, Ваша Светлост.

— Да разбирам ли, че по време на изявлението му не е присъствал лекар?

— Да, Ваша Светлост.

— Ясно. Къде е осъществен записът?

— В затвора „Белмарш“, Ваша Светлост.

— Вие присъствахте ли?

— Не, Ваша Светлост.

— Може би някой от служителите в затвора е бил свидетел на обстоятелствата, при които е направен?

— Не, Ваша Светлост.

— Любопитен съм да чуя кой е присъствал на този запис?

— Господин Албърт Кран.

— И след като не е лекар или служител на затвора, в качеството си на какъв е бил там?

— Затворник е.

— Така ли? Длъжен съм да попитам, господин Редмейн, дали имате каквито и да било доказателства, че господин Мортимър не е бил принуждаван или заплашван, за да направи своето изявление?

Алекс се поколеба.

— Не, Ваша Светлост. Но съм убеден, че благодарение на своя опит, сам ще отсъдите в какво състояние е бил господин Мортимър, след като изслушате записа.

— Само че няма как да сме сигурни, че господин Кран не е държал нож, опрян в гърлото на Мортимър, а и е възможно самият му вид да е изкарал акъла на бедния човек.

— Както вече отбелязах, Ваша Светлост, ще си съставите далеч по-добро мнение, след като чуете записа.

— Нека се консултирам с колегите си, адвокат Редмейн.

Тримата съдии отново си зашепнаха.

Не след дълго съдия Браун се извърна към адвоката на обвиняемия.

— Стигнахме до единодушното решение да не ви позволим да пуснете записа, тъй като е напълно неприемлив за нас.

— Позволявам си да припомня на Ваша Светлост, че наскоро приетата директива на Европейската комисия…

— Европейската комисия не раздава правосъдие в този съд — рече съдия Браун, но бързо се коригира: — в тази страна. И ви предупреждавам, че ако съдържанието на касетата бъде оповестено по някакъв начин, ще бъда принуден да отнеса въпроса до прокуратурата.

Единственият репортер на мястото за журналисти отпусна безпомощно писалката си. За миг си бе помислил, че ще има шанса да стане автор на ексклузивна новина, защото се очакваше господин Редмейн да му предостави касетата, ако съдиите бяха разрешили да бъде изслушана. Неговите читатели, за разлика от съдиите, имаха желание да разберат какво е казал Мортимър. Но сега това ставаше невъзможно. Ако вестникът дръзнеше да публикува макар и една дума, щеше да попадне под ударите на закона за обида на съда, нещо, което и най-смелите издатели не биха дръзнали да направят.