Затворник по рождение

Арчър Джефри

Алекс прелисти документите, но знаеше, че не може да направи нищо повече.

— Моля, продължете, господин Редмейн — услужливо предложи съдията.

Алекс подхвана отново изложението си, но другите му нови доказателства бяха съвсем оскъдни и по едно време съдията повдигна изумено вежди. Най-сетне адвокатът седна на мястото си, бесен на себе си. Трябваше да пусне записа на вестниците вчера, преди делото и тогава съдията щеше да бъде поставен пред свършен факт и ще не ще, щеше да разреши пускането на записа в залата.

По-късно

баща му отбеляза, че и едно изречение от записа да беше прозвучало в залата, съдията нямаше да може да спре изслушването на цялата касета. Те не бяха допуснали да прозвучи и една дума, камо ли цяло изречение.

Тримата съдии се оттеглиха в дванайсет и трийсет и седем и много скоро се върнаха с категоричното си решение.

— Молбата се отхвърля — постанови кратко съдията.

Алекс клюмна и погледна Дани, който трябваше да прекара повече от двайсет години в затвора заради престъпление, за което, Алекс вече беше напълно сигурен, не е виновен.

30.

Някои от гостите бяха вече на втората или третата чаша шампанско, когато Лорънс Девънпорт се появи на стълбището в препълнената бална зала. Постоя горе, докато не се убеди, че всички са обърнали очи към него. Избухнаха бурни аплодисменти. Той се усмихна и вдигна ръка в знак на признателност. Някой му подаде чаша шампанско и прошепна:

— Беше великолепен.

Когато залата в нощта на премиерата гръмна от аплодисменти, това не беше изненада за никого, защото си бе обичайна практика. Първите осем реда на всяко премиерно представление са пълни с роднини на участниците, приятели и агенти на актьорите, а на следващите шест реда седят постоянните любители на театъра. Само закален в битките критик не би станал на крака след падането на завесата, освен ако не напусне бързо залата, за да предаде материала си за утрешния брой.

Девънпорт бавно огледа помещението. Очите му се спряха на Сара. Сестра му разговаряше спокойно с Гибсън Греъм.

— Как мислиш, че ще реагират критиците? — попита Сара агента на брат си.

— С леко пренебрежение — отвърна Гибсън и издуха дим от пурата си. — Обичайното поведение, когато звезда от сапунените сериали насочи вниманието си към сцените на Уест Енд. Но вече имаме аванс от триста хиляди паунда, а и четиринайсет седмици на сцената е добра гаранция. Продажбите на билети са от значение, Сара. Нищо друго.

— Очертава ли се някаква друга роля за Лари?

— Засега не — призна Гибсън. — Убеден съм обаче, че след тази вечер ще завалят предложения.

— Добре се справи, Лари — обърна се тя към брат си, който се беше приближил към тях.

— Истински триумф — вдигна чаша Гибсън.

— Мислиш ли? — попита Девънпорт.

— Разбира се — отговори Сара, която разбираше неувереността на брат си повече от всички останали. — Гибсън току-що ми каза, че си ангажиран за почти целия сезон на пиесата.

— Така е, но продължавам да се тревожа от реакцията

на критиците. Никога не са били особено благосклонни в миналото.

— Не им обръщай толкова голямо внимание — посъветва го Гибсън. — Не е толкова важно какво казват. Продажбите са важни.

Девънпорт огледа множеството, за да избере следващия, при когото да се спре. В дъното видя Спенсър Крейг, разговаряше оживено с Джералд Пейн.

— По всичко личи, че малката ни инвестиция ще даде резултат — отбеляза Крейг. — И то двоен.

— Двоен ли?

— Не само Лари се успокои, че му е предоставен шанс да излезе на сцената в Уест Енд, но с инвестицията от триста хиляди паунда в представлението ще сме сигурни, че парите ни ще се върнат при това с някаква, макар и малка печалба. Сега, когато Картрайт загуби делото в Апелативния съд, ще можем да сме спокойни за следващите двайсет години.

— Мисълта за записа обаче не ми дава мира — отбеляза Пейн. — Щях да съм далеч по-спокоен, ако знаех, че е унищожен.

— Вече е без значение — отбеляза Крейг.

— Ами ако стигне до пресата?

— Никой вестник няма да го публикува.

— Какво ще ги спре да го пуснат в интернет?

— Излишно се тревожиш — увери го Крейг.

— Не минава нощ, без да мисля за това — въздъхна Пейн. — Всяка сутрин се събуждам с мисълта дали няма да видя лицето си на първа страница.

— Не мисля, че точно твоето лице ще изтъпанят на първа страница. — В този момент Девънпорт се приближи. — Поздравления Лари, наистина беше блестящ.

— Агентът ми каза, че вие двамата сте инвестирали в представлението.

— Така е — потвърди Крейг. — Познаваме победителите от пръв поглед. Възнамеряваме да изхарчим печалбата за годишния купон на Мускетарите.

Двама младежи се приближиха, за да изразят възхищението си от актьора, а Крейг се възползва от случая и се отдалечи.

Обиколи залата и забеляза Сара да разговаря с нисък оплешивяващ дебеланко с пура в ръка. Стори му се по-красива от преди. Дали този с пурата бе нейният партньор? Погледите им се срещнаха и той й се усмихна, но тя не показа, че го е забелязала. Крейг смяташе, че тя изглежда много по-добре от брат си. Пък и след нощта заедно… Реши да я заговори. Бързо щеше да разбере дали Лари е споделил нещо с нея.

— Здравей, Спенсър — поздрави го тя. Крейг се наведе и я целуна по бузите. — Гибсън, запознай се със Спенсър Крейг, приятел на Лари от университета. Спенсър, това е Гибсън Греъм, агентът на Лари.

— Вие инвестирахте в представлението, нали? — рече Гибсън.

— Скромна сума — призна адвокатът.

— Никога не съм те възприемала като меценат — вметна Сара.

— Открай време се старая да подкрепям Лари и никога не съм се съмнявал, че ще стане звезда.

— Ти самият се превърна в нещо като звезда — усмихна се Сара.