Затворник по рождение

Арчър Джефри

Дани веднага разпозна ясния почерк на Бет. Дори не понечи да го отвори, скъса го, хвърли парченцата в тоалетната и пусна водата. Другият плик остави на възглавницата на Ник.

С големи черни букви в горния ляв ъгъл пишеше: „Съвет за условно предсрочно освобождаване“.

— Колко пъти му писахме? — попита Алекс Редмейн секретарката си.

— Това ще е четвъртото писмо за последния месец — отвърна жената.

Алекс извърна лице към прозореца и площада отвън, по който притичваха хора с дълги шлифери.

— Синдромът на доживотните — въздъхна той.

— Какъв е този синдром?

— Или

се изолираш от света, или продължаваш, все едно нищо не се е случило. Очевидно е избрал първото.

— Има ли смисъл да продължавате да му пишете в такъв случай?

— О, разбира се — отговори адвокатът. — Искам да е напълно сигурен, че не съм го забравил.

Когато се върна от банята, Ник завари Дани да седи пред масата и да се упражнява във финансови прогнози, необходими му за изпита по икономика, а Големия Ал се бе свил на леглото си. Около кръста на Ник бе увита тънка хавлиена кърпа, а след чехлите му оставаха тъмни следи по каменния под. Дани му подаде часовника, пръстена и сребърната верижка.

— Благодаря — рече Ник и в този момент забеляза тънкия кафяв плик на възглавницата си.

Известно време го съзерцава мълчаливо. Дани и Големия Ал чакаха безмълвно реакцията му. Най-сетне той взе пластмасов нож и разкъса с него плика, в който дори затворническите власти нямаха право да надникнат.

Уважаеми господин Монкрийф,

По поръчение на Съвета за условно предсрочно освобождаване ви уведомявам, че молбата ви за условно освобождаване е удовлетворена. Вашата присъда ще бъде прекратена на 17 юли 2002. Пълни подробности относно освобождаването ви и условията, които трябва да изпълнявате до края на вашия срок, с името на служителя, който ще отговаря за вашата пробация, както и мястото, където ще бъдете длъжен да се разписвате, ще ви бъдат изпратени по-късно.

Искрено ваш Т. Л. Уилямс

Ник погледна двамата си съкилийници. Излишно беше да им казва, че много скоро ще бъде на свобода.

— Посещения! — отекна силен глас по коридорите на отделението на затвора. След миг вратата на килията се отвори и надзирателят застана на прага.

— Посетител за Картрайт. Същата млада жена от миналата седмица.

Дани отгърна следващата страница на романа „Студеният дом“ и само поклати глава.

— Както искаш — рече надзирателят и затръшна вратата.

Ник и Големия Ал не обелиха и дума. Вече се бяха предали. Усилията им да го убедят да се откаже от подобно поведение бяха отишли на вятъра.

33.

Беше подбрал деня и дори часа много внимателно, но не беше очаквал нещата да се подредят така добре.

Директорът бе определил денят, а старшият надзирател го беше подкрепил. Бяха решили, че случаят си заслужава и могат да направят изключение. Затворниците щяха да бъдат пуснати от килиите, за да гледат мача за Световната купа по футбол между отборите на Англия и Аржентина.

В дванайсет без пет вратите на килиите бяха отворени и обитателите им се изсипаха в коридорите. Големия Ал, като патриот шотландец, намръщено отказа да гледа играта на вековния си враг и остана в леглото си.

Дани бе сред онези, които държаха да са на първите редове пред старата кутия, в очакване реферът да обяви начало на мача. Затворниците свиркаха и се вълнуваха, с изключение на един, застанал най-отзад. Не гледаше към екрана,

а към отворената врата на една от килиите. Стоеше, без да мърда. Надзирателите никога не забелязват онези, които не мърдат. Вече бе започнал да мисли, че човекът, когото чакаше, е решил да наруши навика си заради мача. Но той очевидно нямаше да излезе да гледа, макар че приятелят му бе на първата пейка.

Бяха минали трийсет минути от първото полувреме, резултатът бе нула на нула, а неговият човек още не се появяваше.

И точно когато всички очакваха съдията да даде сигнал за край на полувремето, един от английските футболисти падна в наказателното поле на аржентинския отбор. Групата пред екрана изрева с почти същата сила, с която ревяха трийсет и петте хиляди зрители на стадиона, дори някои от надзирателите крещяха с пълен глас. Шумът и врявата бяха част от плана му. Очите му не се отделяха от вратата на килията, когато най-неочаквано „зайчето“ се показа от дупката си. Беше само по боксерки и чехли за баня с преметната през рамо хавлиена кърпа. Очевидно не се интересуваше от мача, защото изобщо не погледна към телевизора.

Той отстъпи няколко крачки назад, без никой да забележи и бавно се отправи към края на блока. След това изкачи спираловидната стълба до първия етаж. На никой не му и хрумваше да се огледа, очакваха съдията да посочи наказателното поле.

Когато стигна горната площадка, хвърли поглед надолу, за да се увери, че никой не го наблюдава. Така си и беше. Аржентинските футболисти бяха наобиколили съдията и протестираха, а капитанът на англичаните вдигна топката и спокойно се отправи към линията за наказателен удар.

Спря пред редицата кабинки с душове и надникна в пълното с пара помещение. Това също бе част от плана му. Влезе вътре и с облекчение установи, че неговият човек е сам. Тръгна тихо към дървената пейка, в чийто край бе оставена грижливо сгънатата хавлиена кърпа. Вдигна я и я усука в стегнато въже. Затворникът в кабинката втриваше старателно шампоан в косата си.

На долния етаж всички бяха затаили дъх. Никой не гъкваше, докато Дейвид Бекъм наместваше топката на тревата.

Мъжът под душа пристъпи напред в мига, в който десният крак на Бекъм ритна топката. Последвалият рев отекна като бомбен взрив. Затворникът в кабинката отвори очи при мощния рев, но бързо посегна към челото си, за да отстрани пяната. Понечи да излезе, за да вземе кърпата, когато нечие коляно се заби в слабините му със сила, на която и Бекъм би завидял. Последва удар в ребрата и човекът се удари в отсрещната стена. Една ръка светкавично го стисна за гърлото, с друга го хвана за косата и с рязко движение дръпна главата му назад. Никой не чу изпукването на прекършения гръбначен стълб, нито пък видя как тялото се свлича като марионетка с прерязани конци.

Убиецът се наведе и уви примката около врата на мъртвия, напрегна мускули и го подпря така, че да завърже краищата на пешкира за пръчката на душа. Отдръпна се, за да се наслади на резултата. След това надникна от кабинката, за да огледа коридора. Никой. Много скоро беше вън на площадката и видя, че триумфът на затворниците е в разгара си, а надзирателите са заети да обуздават еуфорията на подопечните си.

Спусна се като дива котка по спираловидното стълбище, без да обръща внимание на водата, която се стичаше от него. Щеше да изсъхне много преди края на мача. Само след минута беше в килията си. На леглото го чакаше кърпа, чиста фланелка и дънки, както и чифт нови маратонки „Адидас“. Светкавично съблече мокрите дрехи, изсуши се с кърпата и облече сухите. Огледа се в огледалото, преди да излезе отново в коридора.