Затворник по рождение
Шрифт:
— „Чейен Уолк“, нали? — попита той.
— Откъде знаеш? — зачуди се тя, докато закопчаваше колана.
— Лари ми каза.
— Но нали преди малко спомена, че…
Крейг запали мотора, остави го да загрее няколко секунди и даде рязко газ. На първия ъгъл зави така, че Сара политна към него. Лявата му ръка се озова на бедрото й, но тя леко я отстрани.
— Извинявай — промърмори Крейг.
— Няма проблем.
Все пак той повтори номера на следващия завой и този път тя беше по-категорична. Спенсър не си позволи да го направи трети път до края на пътуването, докато най-сетне не спря пред жилището й на „Чейен
Сара разкопча колана и зачака Крейг да излезе и да й отвори вратата, но той се наведе към нея и се опита да я целуне. Тя извърна глава и устните му докоснаха едва-едва бузата й. Той бързо провря ръка зад гърба й и я притисна към себе си, а с другата погали бедрото й. Сара се опита да го отблъсне, но бе забравила колко е силен. Той се усмихна на неуспешния й опит да се измъкне и отново понечи да я целуне. Тя се престори, че се поддава, наклони се напред и здравата захапа езика му.
— Кучка! — отдръпна се той вбесен.
Сара бързо отвори вратата и с мъка излезе от ниското порше. После се обърна и каза ядно:
— А аз живеех с илюзията, че може би си се променил. — Затръшна вратата, без да чуе думите му:
— Не знам защо изобщо се занимавам с теб. Не те биваше и първия път.
Още щом Паско пусна Дани в директорския кабинет, Бартън попита:
— Защо си искал да се срещнеш с мен?
— Въпросът е деликатен — отговори Дани.
— Слушам те.
— Става въпрос за Големия Ал.
— Кой? Сержантът от твоя взвод?
— Точно така, сър, за чиято съдба се чувствам отговорен до известна степен.
— Естествено — отвърна Паско. — След четири години тук, всички разбрахме, че не само не си доносник, но и те е грижа за Кран. Та какво за него?
— Чух, че е имало кавга между него и Лийч. Естествено може и да преувеличавам, но докато съм тук, някак си укротявам нещата, а ще се чувствам отговорен, ако с Големия Ал се случи нещо, когато изляза.
— Благодаря за предупреждението — рече директорът. — Ние с господин Паско вече говорихме по този въпрос. Така и така си тук, Монкрийф — продължи Бартън, — имаш ли някаква идея кого да сложа в библиотеката?
— Има две момчета: Седжуик и Потър. И двамата са много способни. На ваше място бих разделил работата между двамата.
— От теб би излязъл добър директор, Монкрийф.
— Скоро щяхте да се уверите, че ми липсва необходимата квалификация.
За първи път Дани чу директора да се смее. Бартън кимна и Паско отвори вратата, за да заведе Дани до работното му място.
— Паско, остани за малко. Сигурен съм, че Монкрийф ще намери пътя до библиотеката и без твоя помощ.
— Слушам, сър.
— Колко време му остава още на Монкрийф? — попита Бартън, след като Дани затвори врата след себе си.
— Десет дни, сър.
— В такъв случай ще трябва да побързаме с прехвърлянето на Лийч.
— Има и друга възможност, сър.
Хюго Монкрийф почука замислено с опакото на лъжичката по черупката на яйцето. Седнала срещу него, жена му Маргарет четеше сутрешния брой на „Скотсман“. Рядко разговаряха по време на закуска — навик, установен между двамата от много години.
Хюго вече беше прегледал пощата. Писмо от местния голф клуб и друго от „Каледониън Съсайъти“,
В началото се усмихваше, но към края на писмото вече бърчеше вежди. Дезмънд Галбрайт го уверяваше, че племенникът му сър Никълъс Монкрийф е провел среща след погребението на баща си със своя адвокат Фрейзър Мънро, а и Мънро поискал среща с Галбрайт на следващия ден, без обаче да повдигне въпроса за двете ипотеки. Това навеждало Галбрайт на мисълта, че сър Никълъс няма да оспори правото на Хюго върху двата милиона паунда, получени срещу ипотека на двата имота, завещани му от неговия дядо. Хюго се усмихна и отдели връхчето на яйцето с лъжичката. Доста време му беше отнело да убеди брат си Ангъс да ипотекира имението и апартамента в Лондон, без да уведоми Ник, особено след като Фрейзър Мънро така категорично бе настоял да се говори с Ник. Хюго се бе задействал бързо, когато научи от лекаря на брат си, че му остават само няколко седмици живот.
След като Ангъс напусна армията, единственият му приятел беше бутилката. Хюго редовно ходеше в „Дънброути Хол“, за да изпият по едно малко, но рядко си тръгваше, преди да са видели дъното на бутилката. Към края Ангъс беше готов да подпише всеки документ, който сложат пред него: първо ипотеката на апартамента в Лондон, където почти не стъпваше, а след това и на имението, за което Хюго го беше убедил, че отчаяно се нуждае от ремонт. Най-накрая го накара и да прекрати връзките си с Фрейзър Мънро, който, по мнението на Хюго, имал прекалено голямо влияние върху него.
Грижата за семейните дела Хюго възложи на Дезмънд Галбрайт, юрист, който се придържаше към буквата на закона, но обръщаше твърде малко внимание на духа му.
Последната победа на Хюго бе завещанието на Ангъс, което той бе подписал няколко нощи преди да издъхне. За свидетели Хюго бе повикал магистрат, по една случайност секретар на местния голф клуб, и енорийския свещеник.
Когато откри предишното завещание на Ангъс, според което той оставяше всичко на единствения си наследник, сина си Никълъс, Хюго го накъса на ситни парченца. Беше му изключително трудно да скрие задоволството си, че брат му бе напуснал този свят няколко седмици преди синът му да излезе от затвора. Срещата и сдобряването между баща и син никак не влизаха в сметките и плановете му за бъдещето. Само че Галбрайт не бе успял да измъкне от господин Мънро оригинала на предишното завещание на сър Алегзандър, тъй като старият юрист бе посочил, и с пълно право, че сега представлява основния му бенефициент, сър Никълъс Монкрийф.
Като приключи с първото си яйце, Хюго взе писмото и препрочете параграфа, станал причина да сбърчи чело. Изруга на глас и жена му, несвикнала да се нарушава установеният ред, вдигна очи от вестника.
— Ник твърдял, че не знае нищо за ключа, който дядо му му е предал. Как е възможно, след като всички сме го виждали да го носи на врата си.
— Но не беше с него на погребението — обади се Маргарет. — Много внимателно го огледах, когато коленичи за молитва.
— Дали знае какво се отключва с него? — попита Хюго.