Господарката на Рим
Шрифт:
– Коя е тая?
– Пазач! – сграбчих ръката на най-близкия преторианец. Слава богу, че Домициан все още беше погълнат в разправията със собствените си стражи от другата страна на Храма на Венера. – Пазач, това момче е роб на Флавия Домицила и е избягало от дома в Тиволи. Трябва да го изпратите обратно в къщата на господарката му.
Пазачът изгледа подозрително моя прашен, навъсен син. Без съмнение си мислеше за шестнайсетте мили езда до Тиволи.
– Веднага го заведете! – прибавих в гласа си цялото високомерие, присъщо на любовница на императора. – Той е любимото момче за поръчки на Флавия и тя ще те възнагради щедро, че си го върнал. Вземи това… – бутнах няколко
– Добре, домина.
Той се запъти към своя центурион, за да поиска разрешение, а аз се обърнах към Викс.
– Мамо, уморен съм… – Ръката му все още стискаше моята под наметалото – от години той смяташе, че е твърде голям, за да държи ръката ми на публични места, а сега не ме пускаше. – Краката ме болят и съм гладен и...
– Отиваш при Флавия Домицила в Тиволи – отрязах го аз безмилостно. Нямаше време да го прегръщам и гушкам, колкото и да ми се искаше. – Флавия е племенница на императора. Кажи – насаме, – че си син на Атина. Свалих една сребърна гривна от китката си, гривна, с която Флавия ме беше виждала много пъти, и я бутнах в ръката му. – Дай това. Флавия ще разбере, че казваш истината; около нея постоянно тичат деца. – Целунах го силно, пъхнах няколко монети в мръсните му ръце и се обърнах, за да видя как преторианецът крачи тежко към нас. – Надявам се Флавия здраво да те напердаши за неподчинението, момче – казах на висок глас. – Стража, не го изпускайте от поглед! Той създава само неприятности!
Викс ме изгледа сърдито, когато преторианецът го хвана и повлече навън. Той се гърчеше, опитвайки се да измъкне ръката си от здравата хватка на пазача… В същия момент усетих ръка върху рамото си – Домициан! За миг само моят син и моят император срещнаха погледите си.
– Цезаре! – виждах нещата ясно. – Трябва да се оттеглим… – и го повлякох надалеч, доколкото можах, и когато погледнах назад, видях, че синът ми и пазачът му са се изгубили в тълпата.
Имах късмет. Наистина голям късмет. Домициан беше в изключително лошо настроение, но не ме наказа. Само накара един от ковчежниците си да ме изпрати до частния му дворец Домус Августана и да ме остави да гния в една луксозна стая.
Пожарът в казармените помещения на гладиаторите беше изгаснал сам. Без да нанесе много щети, както разбрах по-късно. Две неща бяха открити сред пепелта: ризницата и шлемът на Варварина. "Божествен огън! " – шепнеха плебеите, които говореха как са го видели да отлита надолу към подземното царство на Плутон. Преторианците са го направили, бих казала аз, ако някой ме беше попитал. Преторианците, които са спазили заповедите на Домициан – да убият Варварина и да подпалят тялото му. Само един е Господар и Бог на Рим!
Викс. Погледнах навън от балкона на новата си спалня – разкриваше се панорама към Рим и отвъд него.
Викс, в Тиволи ли си вече?
Ариус не мисли за тях.
Как се бях издигнала! Сега имах златна купа за кръвта си
– Тръгваме довечера – каза Флавия, – за Тиволи. Имам вила там, там ще те скрием. Разбираш ли от градинарство?
– Градинарство ли? – Изгарянето на ръката му започваше да боли, но той се чувстваше най-вече изморен.
– Да, от градинарство. Трябва ми още един градинар, а на теб ти трябва работа. И прикритие, за да дадем на хората време да забравят това твое известно лице. Хм… Какво ще кажеш за Стефанус, верния градинар?
– Ммм – поклащането на носилката му действаше приспивно. Кучето вече дъвчеше копринения пискюл на една от възглавничките. – Ако изобщо успеем да стигнем дотам.
– О, със сигурност ще успеем. Никой няма да претърси тази носилка на градската порта.
Той затвори очи. Ариус Варварина напусна града, мъртъв за света.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
В Храма на Веста
От време на време Маркус отива в Храма на Веста. Не за да поднася благодарности на богинята – той едва ли може да си представи семейство и дом, по-прокълнати от неговите собствени, – а за да се моли за Юлия.
– Чувствам присъствието тук – казва той.
Главната весталка му е приятелка; тя има несломим дух под белия си воал и двамата веднъж или два пъти са се борили заедно срещу някои от най-суровите декрети на императора.
– Може би наистина е тук, Маркус Норбан.
Той протяга ръцете си над вечния огън на тихия олтар.
– Веста, богиньо на огнището и дома, бди над душата на Юлия! Тя винаги ти е служила вярно.
Глава двайсет и първа
92 година след Христа
– Щом искаш вила в Тиволи, непременно си купи. – Маркус почти не вдигна очи от документите. – Каквато къща пожелаеш, стига аз да не съм в нея!
– Благодаря ти, скъпи!
Маркус можеше да е груб към мен, можеше да ме пронизва с твърдите си като мрамор очи, можеше да пуска хапливи забележки, докато ядяхме смокини за закуска в редките случаи, когато все още се срещахме вкъщи, но и двамата знаехме кой командва.
И така, вила в Тиволи! В Рим си имах собствена къща в най-модната част на хълма Палатин, център на всички най-изтънчени приеми в Рим и далеч от тихия дом на Маркус до Капитолийската библиотека, където живееше със Сабина, но през лятото модата изискваше нова свежа струя. Баие някога беше популярен град, но император Домициан имаше вила в Тиволи и сега никой от висшите кръгове не летуваше другаде. И така, аз получих своята вила с огромен кръгъл триклиниум и атриум с падащи на каскади цветя и с достатъчно бюстове на видните предци на Маркус, за да привличат внимание. Идеално за забавления! Можех да постегна мястото по време на траура ми тази пролет. Инкрустирани със сребро лектуси с розови копринени покривки, мозайки със сложни фигури, може би някои от онези еротични статуи, които изглеждат толкова предизвикателно. Един месец, за да сложа всичко в ред и да е напълно готово за летния сезон. Нямаше нужда да съм в траур повече от месец; татко едва ли би искал да си седя вкъщи, тънеща в скръб. Треската го беше повалила – досадно – точно когато започваше да се издига по стълбицата на общественото положение и вече не се срамувах заради него.
– Сабина, би ли престанала да ми се умилкваш като болно зайче? Прави нещо нормално! – Тя прекарваше с мен по седмица-две от време на време, заради хорското мнение. На Маркус това изобщо не му харесваше, но хората трябваше да ме виждат с дъщеря ми достатъчно често, от благоприличие. – Върви да получаваш гърчовете си някъде другаде – казах аз и се отправих в носилката си със сини завеси към градската баня, където си взех парна процедура, разтриха ме с етерични масла и се потопих в последните слухове. Императрицата се беше захванала с благотворителност, убежище за всички пренебрегнати съпруги. Носеха се слухове, че племенницата на императора. – Флавия Домицила, е християнка.