Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Тя опря върха на ножа в гърлото му, седеше, наблюдаваше го как диша. Спалнята бе по-тъмна от останалия апартамент. Най-накрая постави острието върху ключиците му и го целуна.
— Оуен.
Събуди се като никой друг. Просто отвори очи и вече беше буден.
— Какво?
Тя прокара върха на острието обратно нагоре, така че то докосна кожата над адамовата му ябълка.
— Усещаш ли го?
— Май няма да е много удачно, ако кимна?
— Искаш ли да те убия? — той отново затвори очи и няколко пъти си пое въздух. — Натам отиваме нали?
Мълчеше. Вероятно и той не знаеше. А може би и двамата знаеха и това ги плашеше прекалено много.
— Какво правим? — попита отново тя.
— Разкриваме се един пред друг — той преглътна. Мей можеше да усети как острието се размърдва върху кожата му.
— Не знам какво изпитвам.
— Обичаш ме — още щом й го каза, тя разбра, че е вярно. Усети как очите й се изпълват със сълзи и стисна ножа още по-здраво. — И аз те обичам — каза той, — но не искам да възлагаш някакви надежди на мен. Аз не ти спасявам живота, Мей.
— Въпреки това ме искаш.
— Точно така. Искам те. Но аз играя честно. Казвам ти директно, по най-добрия начин, който знам.
— Аз съм проститутка, Оуен. Аз съм едно нищо, но аз също играя честно. Познаваш ме. Не знам от колко време ненавиждам онова, което съм. Не искам да се влюбвам в теб, но ти си последната ми надежда… — Оуен отново беше затворил очи. Тя свали ножа от гърлото му. — Предупредих те.
— И аз те предупредих — той я притегли към себе си и я целуна, притисна я към гърдите си.
23
На следващата сутрин Пулиъс вече седеше в кабинета на Харди, когато той пристигна в 8:25. Държеше сутрешния брой на „Кроникъл“ сгънат в скута си.
— Хубава история — подхвърли тя. Отвори вестника на заглавната статия, вече на добре познатото място, долу вдясно: „Щатът иска смъртно наказание за убийството на Неш“ и под него: „Областен прокурор предявява иск за особени обстоятелства. Убийство с користна цел. Подробности около смъртта на Титана“.
Той заобиколи бюрото си, отвори си куфарчето и започна да изважда работата, която си бе взел за вкъщи и така и не беше свършил — дела, които бе изоставил, съсредоточавайки се върху Мей Шин. Моузес бе дошъл, разтревожен за Ребека (и за Франи, а вероятно и за Харди), бе останал да вечеря с тях и се беше застоял.
— Прочетох го — отвърна той.
— Изненадана съм, че Елиът не е разбрал новината за гаранцията.
Харди престана да рови из куфара си.
— Излязла е под гаранция? Имах предчувствието, че ще излезе. Фримън ли я е внесъл?
Пулиъс сгъна вестника и отново го постави в скута си.
— Не знам. Можем да изискаме банковата й сметка, ако успеем да убедим съдията, че смятаме, че парите са незаконно придобити.
— Не и Барзоти.
— Да, знам. Ще се поогледаме.
— Ами проституцията? Последния път, когато проверявах, си беше незаконна.
— Може би. Това е идея, която си струва да опитаме — тя отново кръстоса крака. — Виж — добави, — дойдох, да ти се извиня още веднъж. Не бях права. Делото трябваше
Харди повдигна рамене.
— Ще има и други дела.
— Благодаря ти — не се опита да пробута усмивка или цупенето си. — Защото ни предстои доста работа.
— Не знам — отвърна Харди. — Имаме два месеца, а всичко това тук мен ме чака. — Той махна из кабинета си.
Сега наистина се усмихваше, но той нямаше усещането, че с това целеше да постигне някакъв ефект.
— Мислиш, че ще се явим на предварително изслушване чак след два месеца?
— Останах с такова впечатление.
Пулиъс поклати глава.
— Няма да позволим това да се случи. Няма начин Фримън и Барзоти да отложат процеса за догодина. Говорих с Лок след предявяването на обвинението и той е съгласен — ще отнесем тази кучка до върховните съдебни заседатели в четвъртък. Ще възбудим там съдебно преследване, ще го отнесем до Върховния съд и ще им смръзнем лайната на онези туткави братлета.
— Можем ли да го направим?
— Можем да направим всичко, което пожелаем — заяви тя. — Ние сме добрите, не го забравяй.
— Не искам да помрачавам ентусиазма ти, но не съществува ли известен риск? Ами ако върховните съдебни заседатели откажат да възбудят дело?
Пулиъс извъртя очи.
— Като прекараш тук още известно време, ще разбереш, че ако прокурорът поиска, върховните съдебни заседатели ще възбудят дело и срещу сандвич с шунка. Освен това, за мен винаги го правят. Разполагаме с всички доказателства, събрани от Глицки, които ще са напълно достатъчни. А дори и да не са, от балистиката казват, че именно пистолетът е оръжието, с което е било извършено убийството. Но има и още нещо…
— Добре, но нека да е само едно.
Тя отново се усмихна. Явно започваха да се спогаждат.
— Никакво изтичане на информация. Това е засада.
Дейвид Фримън знаеше главния недостатък на характера си — не можеше да упълномощава никого. Не можеше да позволи на секретарката си дори да напише на машина нещо, вместо него. Беше оставил Джанис да вдига телефона, да лепи марки на писма, ако са за Щатите и са по-малко от три страници — ако бяха повече, трябваше да ги претегли саморъчно, за да се увери, че марките ще стигнат. Сам си подреждаше картотеката, сам пишеше на машина. Сам си изпълняваше поръчките.
По всяка вероятност, според Мелвин Бели, беше най-известният адвокат в града. Имаше седем съдружника, но нито един партньор. Нито един от съдружниците му не работеше за него — имаше ли или нямаше рецесия — повече от четири години. Сам се погрижваше да напуснат. Идваха при него, за да придобият „съдебен опит“. Но ако сте клиент и дойдете при Дейвид Фримън, за да ви измъкне да не идете в затвора, той нямаше да остави това на Филис или Джон, или Брайън, или Кейко — лично щеше да ви представлява в залата и с въздействащото си присъствие щеше да накара съдията и съдебните заседатели да повярват, че не сте го извършили.