Господарката на Рим
Шрифт:
Изсмях се.
Едва се бяхме настанили на лектусите с копринени възглавници и ни заля поток от храна, музика и забавления. Захаросани плодове се издигаха на високи купчини в сребърни подноси, цели печени пауни с ярките им пера все още на опашките им, намазани с мед прасенца, пълнени с босилек, розмарин и парчета от собственото им месо. Пред очите ми танцуваха сменящи се картини на барабанчици, сладкопойни момченца хористи от Коринт, пъргави чернокожи акробати, катерещи се към тавана от слонова кост, като стъпваха по раменете си… Роби отрупваха чиниите ни с храна, щом се опразнеха, а Домициан ни подканяше да ядем още и още. Той размахваше в ръка хрупкавия
Императорът разказваше истории за храбростта на Паулиний и високо викаше, че това е най-добрият приятел, който някога е имал, и че ще накара целия свят да го разбере. Очите на Паулиний бяха лъскави като стъкло, той не изоставаше от императора и си наливаше нова чаша вино всеки път, когато и Домициан си налееше. Бузите на Калпурния се бяха зачервили, туниката се бе изпомачкала, докато тя беше полегнала сконфузено сред възглавничките. Стаята бе твърде гореща и имаше твърде много храна и твърде много вино, музиката се издигаше в светли сладострастни потоци, а императорът беше надвиснал над нас като огромен надменен бог и ние тъпчехме храна в устите си, изливахме вино в пламналите си гърла и изпадахме в пристъпи на истеричен смях.
Маркус седеше хладен и скован до мен, а аз го погледнах замаяно и видях, че погледът му не беше отправен към императора, нито към сина му Паулиний, а към императрицата. Императрицата, точно толкова хладна и скована, седнала в края на един от лектусите, го гледаше в отговор. Имаше нещо важно в тези задълбочени замислени погледи, но стаята се въртеше около мен и всичко ми се струваше смешно и не можех да спра да се смея на широкото потно лице на Калпурния. Надигнах още един бокал с вино, половината от което се разля по мозайката, и се проснах по гръб, за да се смея нагоре към тавана. Столата ми се плъзна и от другото рамо и разголи гърдата ми, а лъскавите очи на Паулиний се втренчиха в нея.
– Годежен пръстен за младоженката! – изрева Домициан. – Паулиний, не ми казвай, че още не си го дал! Ето, дай на мен! – Той непохватно се пресегна към несигурната ръка на Калпурния и погрешно надяна пръстен с огромен рубин на друг пръст. – Сгодени! Време е да я целунеш отново, Паулиний! Не, не така! – каза той, когато Паулиний леко докосна с уста устните на Калпурния. – Предполагам, че и това трябва да направя вместо теб… – и императорът целуна Калпурния със зъби, притиснати към устните . Приглушеният писък се изгуби сред подигравателното барабанене на музикантите.
– Цезаре – каза императрицата остро, като проговори за пръв път от цялата вечер. – Плашиш горкото момиче!
– Плаша ли я? – Черните флавиевски очи се присвиха. – Ти пък какво знаеш за целувките? Студена като ледена висулка – не би се стопила дори и във вулкан, ти, крояща интриги, смразяваща. Императрицата се изправи на крака, безупречна.
– Благодаря ви за приятната вечер – каза тя на всички. Маркус, Лепида, префект Норбан, Калпурния. Лека вечер на всички.
– Точно така – измърмори императорът, когато тя излезе. – Махай се от тук – безчувствена, крояща интриги кучко. Той направи рязък жест към едно момче и аз наблюдавах със замъглени очи как то изпразва пакетче стрити листа в каната с вино.
– К'во е т'ва? – изкикотих
– Билки – индийски, струва ми се… – той преглътна огромна глътка. – Прави нещата по… по-цветни… Паулиний, тук… и Калпурния
– Аз не искам – ясно каза тя.
– ПИЙ! – Императорът бутна един бокал в ръката , така че половината вино се разплиска по скъпата туника, и тя отпи.
Протегнах се да изтръгна чашата от ръцете и почувствах отвратения поглед на Маркус върху себе си, когато пресуших съдържанието . Старо фалернско вино с нещо горчиво на дъното.
– Добре – задъха се императорът. Пот изби по челото му. – Усещането е… хубаво… тук е горещо… музика… НЯКОЙ ДА МИ ДОВЕДЕ АТИНА! – изкрещя той.
Изведнъж стана още по-горещо. Мозайките се разкривиха и завъртяха, като живи. Тялото ми сякаш се възпламени и се отпусна.
– О, богове, гади ми се… – Калпурния се срути на пода и повърна до една розова мраморна статуетка на къпеща се Артемида.
Почувствах шумолене край мен, когато Маркус се изправи.
– Мисля, че е по-добре да заведа Калпурния у дома, Цезаре. Тя не се чувства добре. – Той я прихвана и помогна да стане. – Паулиний– но Паулиний се беше проснал задъхан и безволев на лектуса с разширени зеници.
– Красива си… – промърмори той към мен. – Красива си!
– Лека нощ – каза Маркус и извлече от стаята превиващата се Калпурния.
Къдриците на Паулиний потрепваха. Усукани като змии. Протегнах закачливо пръст и го отдръпнах навреме, за да не бъда ухапана. Той се протегна и хвана китката ми, нападна рамото и шията ми с устните си.
– АТИНА! – изрева императорът, а аз погледнах през рамото на Паулиний и видях как Теа се плъзва през вратата в прасковена коприна, отначало малка като главичка на карфица в края на коридора, а след това изведнъж надвиснала и огромна.
Камъкът на шията се беше превърнал в зейнала черна паст. Докато Паулиний се опитваше с обезумели треперещи пръсти да разтвори столата ми, императорът сграбчи Теа за ръката, толкова силно, че пръстите му оставиха бели следи върху кожата .
– Пий! – прошепна той, като насила притисна чашата към устата . – Пий, да видим що за богиня си… – И когато тя се задави с виното, той я целуна, сграбчвайки я със зъбите и с ръцете си.
Столата ми се раздра, а Паулиний беше като задъхан, потящ се звяр върху мен. Забих ноктите си и му пуснах кръв, която сменяше цвета си пред очите ми. С крайчеца на окото си видях как императорът прави нещо с Теа, а Теа, полугола, извръщаше главата си настрана, към възглавницата… Паулиний беше гореща, твърда, обладаваща плът върху мен, диамантени капки от пот падаха от лицето му, очите му – две черни дупки, устата му – зейнала в екстаз квадратна яма. Аз завъртях погледа си замаяна, за да погледна към Теа, мачкана под нейния задъхан потен звяр, а очите се отвориха и се срещнаха с моите.
Погледите ни се кръстосаха, докато телата ни се люлееха. Светът се завъртя около лицето на Теа; бялото, мразещо лице на Теа, на по-малко от три стъпки разстояние: на устната – кръв, косата – объркана със сребърните украшения и мокра от пот, очите – разширени от дрогата. Мразех я, мразех я, а в отговор – омраза, преливаща от нейните очи… И двете бяхме пронизани от здрава мъжка плът, ако не – щяхме да скочим и да се хванем за гушите! И така, както бяхме, люлеещи се и притиснати, все пак се протегнахме, свирепи, през пространството, което ни делеше. Пръстите стиснаха моите, опитвайки се да ги счупят, а аз забих ноктите си в кокалчетата , без да откъсваме поглед една от друга.